Димитър Георгиев е познат в професионалните среди. Работил е в ДАНС, беше зам.-министър на вътрешните работи и е едно добро предложение за председател на ДАНС. Това заяви Димитър Лазаров, като изрази очакването ДАНС да продължи да изпълнява функциите, с които е натоварен.
Според Димитър Делчев голямото предимство на г-н Георгиев е, че е бил в международен отдел и има добра комуникация с другите служби на държавите-членки на ЕС и извън тях. В този смисъл там очакваме една добра комуникация. Като съветник на вицепремиера г-жа Кунева Димитър Георгиев е работил и по темата “Шенген”, която е много важна за България, и по темата “Антикорупция”.
По думите на Красимир Янков предложението за нов председател на ДАНС е договорено между премиера и президента още в петък на консултациите с политическите партии. Името на г-н Георгиев стана ясно още миналата седмица, тества се дали ще има обществена реакция и вчера формално Меглена Кунева го е предложила на заседанието на МС. “Трябва да сме наясно, че това е предложение и решение на Бойко Борисов. Председателят на ДАНС ще работи под прякото ръководство на премиера Борисов”, подчерта той.
Считам, че г-н Георгиев има необходимите професионални и морални качества да бъде председател на ДАНС. Много е важно да опази агенцията от сериозните опити тя да бъде политически обяздена, посочи Камен Костадинов. “На господин Георгиев се пада тежката задача да работи под светлините на прожекторите, защото в последните месеци дейността на ДАНС беше силно осветена от политици и журналисти”, каза той и изрази надежда, че новият председател на ДАНС ще се справи с тази задача.
Законодателно ще уредим дейността на Национална служба за охрана, Национална разузнавателна служба, Служба “Военна информация”, нещо, което за последните 25 години не е било законодателно уредено, подчерта Димитър Делчев. Той допълни, че има и един нов закон, който урежда координацията между съответните служби, както и ДАНС, МВР и Съвет към МС, който ще осъществява тази координация.
Според Реформаторите много е важно да има закон за службите, защото 25 години тези служби работят в пълна непрозрачност и част от ръководствата са действали също така неконтролируемо. РБ обаче са категорични, че няма нужда от изкуствено разделяне между служба “Военна информация” и предвижданата да се създаде Държавна агенция по разузнаване. Тук отново силни са аргументите за оптимизация в администрацията. Освен това трябва да се предотврати събирането на една и съща информация от два различни органа, което води до конкуренция.
Камен Костадинов подчерта, че е необходимо регламентиране дейността на службите. Той посочи, че граждански контрол, който се осъществява от парламента над тези служби, има от 2009 година.
